Words Around You

It's not always rainbows and butterflies

2010-05-17T23:38:00.006+03:00

I don't want you to promise me you'll never leave me...

Every now and then I'm gonna make mistakes and I'm pretty sure it'll hurt your feelings a thousand times. It will eventually make you cry one day. You are even gonna hate me at one point and it will make no sense at all. And... I'm not gonna ask forgiveness, 'cause... Forgiveness is not to be asked but to be deserved. And I know you will punish me for all those by leaving...

All I need you to promise somehow you'll find the strength to come back and tell me "I fucking hate you so much right now but here I am... Willing to try."

Нелюбовно писмо

2010-05-02T22:44:00.006+03:00

FUCK OFF!

Струва ли си наистина?

2010-04-24T22:39:00.005+03:00

...трябва да свикна да съм щастлива сама...

2010-04-17T12:58:00.007+03:00

"За да се намериш, първо трябва да се изгубиш."
Сантяго дел Торо

Има два начина да живееш-
или да станеш това, което животът
те прави, като те въргаля по наклона,
или да направиш от живота това,
което си намислил. Ако се оставиш
да те влачи течението, получаваш
настояще, това което получават всички.
Ако упорстваш на леснината, получаваш
бъдеще, онова което имат малцина.
Такова е изобщо счетоводството на
живота: да се откажеш от днешния
ден заради утрешният, или да заложиш
утрешният, за да имаш днешнят.

/Б. Болгар/

2010-04-10T16:30:00.002+03:00

"Какво искам ли? Искам нещо изключително. Нещо, което да разтърси света ми, да го срине и да го изгради на ново. Искам ум, за да разбирам околните. И сърце, за да прощавам на тези, които не разбират мен. Искам приключения. Искам да не ме е страх да се проваля. Искам да не ме е страх да започвам на чисто. Искам още толкова много неща."

Source

Толкова е просто...

2010-04-10T15:40:00.003+03:00

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Sometimes with one I love I fill myself with rage for fear I effuse
unreturn'd love,
But now I think there is no unreturn'd love, the pay is certain one
way or another,
(I loved a certain person ardently and my love was not return'd,
Yet out of that I have written these songs.)

/Walt Whitman/

***

Когато някога обичам някого,
в мен бушува страх-
дали не се прахосвам
в несподелена обич?
Сега аз знам - несподелена обич няма,
за всяко нещо има винаги отплата.
Обичах аз, несподелена беше любовта ми.
След туй написах тези стихове.

/Уолт Уитман/

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

PS:...аз от тебе искам или всичко, или нищо!

Другата

2010-04-03T09:06:00.012+03:00

Когато лъжа като циганка

за да те скрия под полите си;

когато прекалявам с виното

за да не ти изглеждам истинска;

когато плюя пред вратата си –

да ти се стори всичко глупаво,

а аз излитам из кревата си –

ах, колко, колко ми е хубаво...

Когато после из чаршафите

със лупа търся обеците си;

когато плащаш със душата си,

а плащам аз със своите принципи;

когато трия от устата ти,

доносника за мен – червилото

и се надигат в мен рогатите, ах,

колко, колко си ми миличко...

Когато си отиваш хрисимо и те

причакават там юрганите, за да

изпълниш свойта мисия –

съпружеската си обязаност!

И се надигат в теб рогатите,

но мен сънуваш във леглото й –

сама си топля одеялото,

ах, колко, колко ми е готино!

/Светлана Йонкова/

PS: image ... :)

Жажда

2010-04-01T20:30:00.002+03:00

Обичам мъжете, които до
дъно ме пият с очи.
Които с мълчание питат,
но тяхната сила личи.
Които не искат от мене
да бъда добра или зла,
а просто така ме приемат
и аз ги приемам - така.
Които без мене не могат,
защото не мога без тях.
Които са сладка тревога,
в която се хвърлям без страх.
Които цветя ми откъсват
от своите пъстри души.
Които ме чакат до късно,
макар че светът се руши.
Които са с длани горещи
и паля цигари от тях.
Които за всичко се сещат -
а знаят, че всичко е прах.
За мен, недостъпната, дето
жадуват в достъпни легла...
И все ми напомнят момчето,
което остана мечта.

/Светлана Йонкова/

2010-03-06T20:40:00.002+02:00

Невярата ти ме попари
до корена. Като дърво.
След туй от корена покара
съвсем различно същество.

По външност то на мен прилича.
Едва ли ще ни различиш.
И все пак в него не надничай.
Не искам да го огорчиш,

когато чувства плодоносни
потърсиш и в един момент
усетиш, че си се докоснал
до имитация на мен.

/Надежда Захариева/

image

Непознатия

2010-02-14T17:21:00.002+02:00

Здравей любими мой незнайни,
не зная кой си и къде си ти,
ала забулен в облаци и тайни
ти съществуваш в моите мечти.

Все още може би не те познавам,
дори и да си някъде около мен…
Но чакам с нетърпение мига, признавам,
когато ще те срещна някой ден.

Не може вечно да се разминаваме
и вечно да живееме един без друг,
не може да умреме без да се познаваме,
не вярвам всичко да се спре до тук.

Все някога съдбата ще ни събере,
все някога ще мога да те зърна,
все някой ден под синьото небе
ще мога да те срещна и прегърна.

/Вася Константинова/

PS: :)

На единя мъж...

2010-01-30T16:49:00.003+02:00

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Този мъж, този ад непредвиден
(тъкмо сложих в сърцето си ред) -
ще излезе по-умен и силен
от поредния хленчещ поет...
Не ми сваля звезди от небето.
Не раздава половината свят.
Сто ината в очите му светят -
срещу моя едничък инат.
Всички Еви във мен се бунтуват:
"Не прекрачвай във този роман!
Преди теб - той и нас е целувал.
Не от поглед - от ром е пиян!"
Аз съм чела подобни романи...
С моя кръв пишат някои от тях.
Но от цялата болка остана
един - в края на устните - смях.
Точно колкото да го разплискам -
парещ извор сред зимна река.
И преди да го стресна с "Не искам!" -
ще съм казала сто пъти "Да!"

/Камелия Кондова/

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

...

2010-01-30T16:30:00.004+02:00

Понякогa e обич дa си тpъгнeш
от xоpaтa, които сa ти близки.
Oстaвяш нaстpaнa вeнeцa тpънeн
и зaминaвaш тиxо, бeз въздишки.

И знaeш, чe слeд тeб нe щe зaтичaт,
мaкap зa миг дa ги e зaболяло.
Излишнa e фaлшивaтa тpaгичност
в eднa отдaвнa тъpсeнa paздялa.

A имa нeщо тъжно - дa съзнaвaш,
когaто добpоволно си отивaш,
чe xоpaтa, които тук остaвaт,
бeз тeб щe бъдaт мaлко по-щaстливи...

/Гергина Дворецка/

It's official! My heart is broken...

2009-12-20T17:36:00.001+02:00

Goodbye's the saddest word I'll ever hear.
Goodbye's the last time I will hold you near.
Someday you'll say that word and I will cry,
it'll break my heart to hear you say goodbye...

What do I know about life without you?

Happiness is an attitude towards life.

2009-12-06T22:35:00.002+02:00

Maybe we should better stop wishing for it and start experiencing it?

Опит за бягство

2009-08-09T21:45:00.004+03:00

Все по-често ми се иска да избягам

от себе си и от света около мен.

Омръзнало ми е да се напрягам,

опитвайки да оцелея ден след ден.

Но доста често, вечер в мрака

представям си живота по-различен.

И разрешавам да мечтае на душата

за ежедневие не толкова епично.

Единствено тогава позволявам

на мозъка ми, изтерзан до Бога,

в мечтите си или на сън да изживява,

това което през деня не мога.

Признавам си, че искам доста често

да ми се случи някаква магия,

да бъда онова, което мога, вместо

да се опитвам вечно да се крия.

Не искам много, искам малко,

но да е истинско и чисто…

До днес не съм го срещнала – е жалко!

И затова понякога си го измислям…

И ето – всеки ден мечтая

за това, което искам да се случи.

Надявам се във миг да го позная

и щастие накрая да получа...

/Вася Константинова/

БЛАГОДАРНА

2009-04-22T04:04:00.007+03:00

Хубаво е всичко да свършва навреме —
да напуснеш рано огнището,
преди огънят да е станал на пепел;
от трапезата да станеш рано —
за да не събираш после трохите;
и да отвърнеш очи,
преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши...
Не ме докосвай никога без обич.

/Станка Пенчева/

***

2009-03-01T00:01:00.002+02:00

Не слушам думите ви,
те ме отегчават.
Безкрайното боботене
ви заличава
в съзнанието ми, което
пак и пак все търси повече
и вечно -
желае нещо друго.

2004

/Светослава Димова/

PS: Няма друго такова... Тъжна ли да съм? Ядосана ли?
Нямам нужда да бъде спасявана!
"Какво ти пука, само не мога да разбера?"
Единственото свястно нещо, което чух днес! Честно!
Иииии ДА!!! ЯДОСАНА СЪМ!

ESTRANGED

2009-02-26T00:41:00.004+02:00

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Закъсняло признание

Аз ще заслужа твоето доверие,
усмивката ти топла ще заслужа.
Поспри за миг в очите ми зелени -
сега от всичко ти си ми най-нужен!

Безброй лица вината има, зная,
но погледа невярващ ще избистря
и тъжните очи ще прилаская,
защото искам в тях да се пречистя.

Защото зная как си ме очаквал
във нощите, изпълнени с тревога.
Животът като валяк тъй ме смачка,
че да живея само с тебе мога.

Преминаха фаталните ми страсти,
отнесе ги далечен бесен вихър.
Над мене можеш само ти да властваш.
Обичам те - добър и зъл, и сприхав.

Такъв, какъвто си сега, те искам!
Разбрах - в живота ми не може никой
да се намесва, да ми бъде близък
от тебе повече. Но как да свикна?

/Валентина Атанасова/
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не разбираш ли, че вече не съм същата???

Приятел???

2009-02-19T00:39:00.002+02:00

Как искаш да ми бъдеш приятел?
Не виждаш ли, вече нелепо звучи...
след като се превърна в предател
и поглед извърна от мойте очи?
Как искаш още да вярвам във тебе,
когато ме лъга без капчица свян
и моята вяра в тебе погреба
във гроб, лично от теб изкопан?
Как искаш отново с теб да се срещам
на чаша кафе като в нашето минало,
без за убитото доверие да се сещам??
Кафето за нас е отдавна изстинало...

/Вася Константинова/

Исках да летя...

2009-02-15T15:38:00.005+02:00

Пак исках да летя, но не можах,
защото като се издигнах над Земята,
крилете ми превърнаха се в прах
и полетях към бездната позната.

Тогава аз горчиво се проклех,
че пак опитах се да полетя...
За сетен път отново се заклех
желанието да летя да изгоря.

Безмилостно захвърлих го на клада,
но то дори и в пламъците оживя...
А аз разбрах – и всеки път да падам,
винаги ще се опитвам да летя...

/Вася Константинова/

PS: Празнично ми е, не мога да обясня защо... :) Как да го опиша това чувство? Усещането, че нещата са ОК такива, каквито са. Някакво спокойствие (било то и моментно), породено от факта, че си бил честен със самия себе си; от осъзнаването, че не можеш да отговаряш за честността на другите... Празнично ми е! :)

2009-02-15T15:36:00.001+02:00

Любовта ми към теб ме убива,
мъчи ме бясно,
разяжда ме.
Не е вярно, че се чувствам по-жива,
напротив - ужасно е, страшно е,
кара ме да мразя,
да проклинам,
да разбивам
всичко, което създадох,
за което заплатих цената.
Мразя те, мразя се,
мразя всичко, което направих
и съответно загубих,
пропилях и забравих.
Напразно, по дяволите.
Всичко опитах, за да се спра.
И сега нямам нищо.
Нищо повече не мога да дам.
Отказвам.
Създадох чудовище.

/Светослава Димова/

Maybe I'm Amazed

2008-10-12T22:29:00.003+03:00

Това не беше прибиране.
Беше просто връщане обратно.
Очарователно просто.

Вятърна молба

2008-08-14T08:47:00.003+03:00

Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....
Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!

/Румяна Симова/

PS: ЗНАЕШ, че не и е писано

Who do you think you're fooling now?

2008-05-21T22:11:00.004+03:00

If only you would know me better
If only you would listen better
If only you would see me better
If only you would hear me better
Set me free before you press delete

If only you could see that I'm burning,
if only you would know how I'm hurting,
all for you

PS:

Baby, if I could change the world

2008-04-24T23:41:00.005+03:00

PS: Защо днес черно? Защото благоприличието повелява, когато нещо умре, да сме в траур!

Move my heart to the side, make room to forgive ya

2008-04-20T23:23:00.003+03:00

...оставам сама, отново сама
отново сама, ужасно сама...

Another Little Freak

2008-04-12T01:58:00.004+03:00

Нещо не се чувствам на мястото си lately. Доста... смахнато.
Коя съм аз? Екзистенциален въпрос. Хехе. На някои хора не им стига цял живот да разберат кои са и за какво се борят. А светът може да бъде толкова прекрасен... Всъщност той е прекрасен, ако имаш очи и сърце за тези неща. :)
Какво искам ли? Искам нещо изключително. Нещо, което да разтърси света ми, да го срине и да го изгради на ново. Искам ум, за да разбирам околните. И сърце, за да прощавам на тези, които не разбират мен. Искам приключения. Искам да не ме е страх да се проваля. Искам да не ме е страх да започвам на чисто. Искам още толкова много неща.
Няколко реплики ме наведоха на много... хаотични, блудкави мисли. Отказала съм се да ги привеждам в ред. Ще владея хаоса. Хехеехее. :))))
И все пак се радвам, че съм успяла да съхраня част от себе си. Част, която си е само моя.

Който не може да ти даде свобода, не може да ти даде нищо.
Не искам да бъда несвободна.

Това момиче ми харесва. Не съм й изглеждала на човек, който се впечатлява лесно. Тя определено успя да ме впечатли. :)

PS: Още толкова неща искам да напиша сама на себе си, за да мога да си ги чета след няколко месеца и да си се чудя. :)) Иска ми се да можех да съхранявам миговете. Както когато онзи непознат ми каза, че съм чудесна. Или, когато един друг непознат човек ми каза по телефона, че животът е прекрасен. И двамата толкова натрапчиво позитивни. И сега се усмихвам като се сетя. Чудя се защо ли точно тях съм запомнила от всички, които са ми казвали подобни неща. Може би са ми го казали в точното време на точното място. Може би заради гласовете им. Кой знае? Иска ми се да можех да съхранявам миговете, за да ги изживявам отново. Сигурно така щяха да загубят своето очарование...
Искам да срещам още такива хора. Натрапчиво позитивни. Направо заразително. :)

PPS: Записала съм си го. Хехе.

October 29th, 2007

I'm feeling Happy

Tonight one stranger said to me "Life's wonderful" and made me smile.

baby, baby, baby... make a wish

2008-04-10T22:19:00.006+03:00

„Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане“

Оскар Уайлд

painted on my heart
scrawled upon my soul
etched upon my memory

edit: Три месеца - сега разбрах.

The "About Me" Section

2008-04-03T10:54:00.002+03:00

- Какво искаше да знаеш?
- Исках да знам, че съм опитала.
- А сега?
- А сега ми се иска никога да не го бях правила.
- И на другия край на света, пак няма да можеш да избягаш от грешките си. Порастни и ги приеми.

2008-03-23T23:42:00.003+02:00

"The heart dies a slow death..."

Любовен елексир

2008-03-22T02:39:00.005+02:00

Така и не разбрах с каква цел точно се пие, ама... Що да не.
С какви неща се занимават хората.
Да правят чай на сърца... Много сладко.
Да видим дали ще го преживея. :)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Клюн от мъртво врабче,
пъстър косъм от котка,
зъб на малко мече
и отломък от лодка,
сито мътна вода
и кръвта на девица,
кал от вълча следа
и крилото на птица,
глас на черно петле -
ще направя магия
в окадено котле,
от което ще пия,
след това ще заспя
върху пепел гореща
и ще чакам деня,
в който пак ще те срещна.

/Дарина Маринова/

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

2008-03-20T22:59:00.004+02:00

Искам те, забързана сред хората.
Искам те във миг на съзерцание.
Искам те, отпусната в умората.
Искам те, събудена в зори.

Искам те, когато съм с приятели.
Искам те в трептяща тишина.
Искам те, загледана в очите ти.
Искам те, когато си далеч.

Болка е, когато ме докосваш.
Лудост е, когато съм сама.
Силна съм, когато ме обичаш.
Търся те във всичко на света.

/Маня Иванова/

2008-03-10T17:44:00.003+02:00

"Има любов, която се колебае дали да премине прага и да дойде при теб.

Има любов, която връхлита ненадейно, разбива всичко и си отива.
Има любов, която чакаш много дълго, а тя никога не идва.
Но има и такава любов, която идва за да остане едновременно и в миналото, и в бъдещето. За нея си струва всяка възможна и невъзможна цена, дори и ако тази любов опустоши сърцата завинаги. По какво ще я познаете ли? По особения блясък в очите."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Толкова лесно е да се освободиш от нечие присъствие, но как да се освободиш от отсъствието на някой, когото още обичаш. То е като болка, с която толкова си свикнал, че ужасно боли от това, че я няма."

~redemption~

2008-02-17T15:35:00.003+02:00

Да излъжеш себе си. Да се надиграеш сам.
Можеш да победиш всички, но не и себе си.
Има моменти, когато си вярваш. Да. Рано или късно осъзнаваш...
Не си господар дори на собствените си мисли и чувства.
Слабостта се изразява в непрестанното надяване и очакване.
И в тяхното отричане.
Отричаш всичко. Дори и болката. И така... Отричаш себе си.
Отричаш миналото. То не е било това, което е било.
Това, което наивно си мислел, че е било.
Или пък... Кой знае?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Искам да вярвам, че съм недостижима.

Sex and the Depeche

2008-02-06T00:49:00.001+02:00

Don't say you want me.
Don't say you need me.
Don't say you love me.
It's understood.
Don't say you're happy
out there without me.
I know you can't be
'cause it's no good.

Исках да напиша нещо.

2008-01-27T20:52:00.001+02:00

Исках да напиша нещо. Думичка или пък стих. Нямам думи... Нещо се промени напоследък. Май аз.

2008-01-27T19:50:00.000+02:00

Ще ме обичаш толкова дълго,
че един ден внезапно ще разбереш,
че сме остарели.
Ще ме обичаш,
защото никога не успяхме
да се намерим наистина.
Все едно, че отдавна, отдавна
не съм посвещавала стихове...
Ще ме обичаш за лудостта,
от която спасих поне теб,
но която ти липсва понякога
като глътка желана отрова.
Ще ме обичаш, защото мечтаеше дом,
а ти дадох небе.
Все едно, че в небето ме нямаше.
Ще празнуваш без мен много празници,
но от мен ще горчи
всяка късна наздравица...
Ще ме обичаш...

/Яна Кременска/

Merry Christmas!

2007-12-24T22:17:00.000+02:00

Любовта ни връхлита,
както смерчът връхлита тополите.
Разсъблича душите —
наивни, безсилни и молещи.

На живота довчера
подредения свят разпилява
и телата треперят,
щом се сливат в любовна забрава...

Но когато отмине —
като истинска пролетна буря,
в нас остават завинаги
шепа спомени — листи обрулени

и заспиват душите ни
зимния сън на къртиците...

Как да вярваш отново
на нечие друго "Обичам те"?..

/Весела Димова/

Отчаяна любов

2007-11-23T22:35:00.000+02:00

Ръцете ми се изкривиха
от прегръщане,

реброто ми се пукна
от притискане,

едното ми око е насинено.

Разкървави носа ми
любовта,

но пак при тебе
се завръщам

да ме довършиш.

/Павел Цветков/

God, please, send me an angel...

2007-11-08T20:05:00.000+02:00

Here I am,
will You send me an angel?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Към настоящия момент ми се струва страшно цинично... До преди броени дни съм те прегръщала, целувала, спала съм в леглото ти, обичала съм те, ревнувала съм те... А днес да те наричам приятел. Няма приятелство там, където нещо е започнало с любов и е приключило с болка."

И нямам стих за теб, един написан ред.

2007-11-01T12:53:00.000+02:00

Edin napisan red...

Връщането невъзможно

2007-10-30T19:53:00.000+02:00

Можех да излъжа... Можех и да го скрия. Не го направих, за да нараня. Просто изгорих мостовете, за да не мога да се върна. И адски ме боли в момента, и ми се иска да моля за прошка... За жалост не ми е присъщо, а и знам, че няма да я получа.
Но също така знам, че това е правилният път.
Иначе никога нямаше да приключим.

E Ritorno Da Te // И се връщам при теб...

2007-10-28T23:25:00.000+02:00

Знаеш ли?

2007-10-28T23:21:00.000+02:00

Знаеш ли, че те обичам?
Че съм плакала за теб.
Че съм искала да те прегърна.
Че болеше ме без теб.

Знаеш ли, че ми открадна
малкия и скучен свят.
Крих лицето си от тебе,
но сърцето не успях

То обича без да пита
искала ли съм и как
мога тебе да обичам.
Само то си знае как.

Обичам те и искам да го изкрещя.
Да чуят всички, че е жива любовта.

/Гергана Георгиева/

PS: "малкия и скучен свят"... и малкото сърце... :)

2007-10-18T21:47:00.000+03:00

ДИАГНОЗА:

2007-10-18T21:19:00.000+03:00

...емоционална...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ще прегърна въздуха,
който ни разделя,
за да стъпя
на твоята планета - слънце
в часа на светлината.

Ще преплувам въздуха,
който ни разделя,
за да достигна
твоя бряг далечен -
брега на моите миражи.

Ще изпия въздуха,
който ни разделя -
ненаситена от жажда.
Последната ми глътка
ще си ти!

/Валентина Атанасова/

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

От нечии усти думата емоционален звучи мръсно...

2007-10-14T13:13:00.001+03:00

Девизът на CallOperator-а:

2007-10-14T13:09:00.000+03:00

Никой разговор не е последен.
(...или "Колко е важно да бъдеш любезен".)

Вчера бях на обучение в работата, убиха ми целия съботен ден, но пък беше интересно. Седяхме и си говорихме, играхме игри... Хаха. Като прибавим и фкта, че постоянно пиехме кафенце, сокчета, количка и плюскахме... Беше повече почивка, отколкото обучение. :)

"Не знам кога и как да тръгна... Не знам и как да те прегърна."
Много готина песничка, на Лора и Светльо. Май и Устата.

Ох, толкова искам във Вторник всичко да мине добре... От три седмици само за това си мечтая, в момента нищо друго не искам повече... Представям си го в детайли. :) Сигурно нищо от това, което си фантазирам няма да се случи, но... Все пак успях да стигна до финала!!! :))

2007-10-11T20:47:00.000+03:00

SENSIZ

2007-10-11T20:10:00.000+03:00

...така се случи...

Ей, Бога ми, пак започнах да изпадам в тия състояния. Когато искам да кажа хиляда неща и не намирам думи за нито едно. Когато всяка мисъл засяда на гърлото ми и заедно с останалите образуват буца от противоречия.
...ГОРДОСТТА Е ПОРОК...
И адски се мразя, когато се кълна пред себе си и после сама се прекрачвам.
Иначе живота започва пак да си влиза в релсите. Same old, same old дет го викат хората. Работа, училище и физиологични нужди... Хахз. Цялата история обаче си има и своето очарование.
Рожденият ми ден мина. Всяка година очаквам да е ужасен ден и никога не се оказвам права. Така се случва, че е по-ужасен и от най-смелите ми кошмари. Ама аз мойто хубаво си го изкарах предварително. На почивката в Кушадасъ. Оу... Влюбена съм. Не в някого, когото съм срещнала там, не и в самия град... Влюбена съм в усещането, което ми остави цялата атмосфера и в морето. Толкова синьо, направо не можех да му се нагледам до последния миг.

И все пак... Искам да го изкрещя.
Ne olur, gel, gel, gel, gel!!!!........................

2007-09-02T23:14:00.001+03:00

2007-08-14T01:27:00.001+03:00

"Натрапчивите мисли,
те са тези, които...
биват издълбавани.
В корите на дърветата,
на ръцете на хората,
от вътрешната страна на вратите."

2007-08-14T01:25:00.000+03:00

Тъга съзираш в очите и...
че нещо преживяла е, личи...
И винаги, когато я попиташ,
тя само се усмихва през сълзи.

А спомени отварят и клепачите,
когато се опитва да заспи,
във сънища кошмарно здрачни,
Той идва да я навести.

Тя вижда още в ъгъла
как той притиска я с ръце,
че е приятел нейн, тя се бе лъгала,
сега му виждаше и другото лице.

Тя вижда още перлите как падат
по разголената гръд...
и нишката им, скъсана от него...
от ужаса претръпнали пищят.

Тя сеща още кървите
по устните, захапани със грубост,
а ноктите и чупят се от дърпане,
от дърпане, довеждащо до лудост.

Отчаяна, безпомощна го блъска-
във викове облича се страхът,
ръката му по тялото и плъзга,
под дрехите да търси плът...

Сега я имаш - твоя е, такава,
оформена от множество случки,
ала не знаеше, че е малко благодарна,
животът да се пази я научи...

PS: Това ме трогна. От много време се канех да го пусна. Не знам кой го е писал.

2007-08-10T03:07:00.001+03:00

/by Xaxas/

2007-08-10T03:04:00.000+03:00

Вече нощ и ден сливат се за мен изцяло....
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Има нощи...

Има нощи
които бавно
ни поглъщат
като удавници -
коленете,
гърдите,
устните
и очите
потъват в тях...
През прозорците,
под вратите ни
и от ъглите на душите ни -
зъл,
безформен
и разрушителен
изпълзява
самият Страх...
Ние яростно
се сражаваме
и мъчително
се предаваме...
После някак си
оцеляваме -
унижени,
като след грях...

18.02.1993 г.

/Весела Димова/

PS: Безсънието е отвратително нещо... Когато лежиш в леглото си и от толкова време се опитваш да заспиш, че вече отчаяно се молиш на Господ за малко милост... А през главата ти прескачат всичките ти страхове; имаш чувството, че за проблемите ти няма решение и си обречен.
Направо изпитвам ужас да си легна, защото всяко желание за почивка на съзнанието се превръща в малка борба... После се предавам и някак си оцелявам...
Майната му.

2007-08-08T02:41:00.000+03:00

* * *

Но ние помним
помним всяка рана
и всяко зло предателство по пътя;
и думите, изстрелвани от упор
в душите ни;
и всяка малка смърт...

Тъй паметта ни прави несвободни...

/Весела Димова/

ДИАГНОЗА:

2007-08-05T15:31:00.000+03:00

Обречена

Обричаш ме на самота,
но ти не би разбрал това.
Обричаш ме на ревност яра,
но любовта у теб я няма.
Обричаш ме на глупави преструвки,
по-глупави от скучните милувки.
Обричаш ме на мрак и хладина,
не бих обичала аз другиго така.
Обричаш ме на болка и тъга,
но ти не си съгласен със това.
Обречена ли съм?... Не мога да твърдя това.
Аз имам сили да умра във самота.

/Гергана Серафимова/

2007-07-31T20:01:00.000+03:00

Добрите случайности са много,
а лошите не са случайности - те са живота.

Откраднат миг щастие е толкова малко,
но да го няма изобщо ще е още по-жалко.

Сигурно е вярно, че радостта е измислена,
но затова пък в тъгата намираш своята истина.

Хората казват: "Животът е кратък",
но какво пък - умри и давай нататък.

/Таня Табакова/

PS: Последния ред направо ми пълни душата. :)

2007-06-14T01:56:00.000+03:00

Какво, ако съм сива или делнична,
на стар, надежден ствол, че ти приличам
и всяка тъмна страст ми е далечна -
нима така по-малко те обичам ?

Край мен недей да търсиш клони счупени,
стихийни бури или обич стръмна,
ако си тръгнеш - просто ще се случи
и... няма да поискам да те върна...

/Дарина Маринова/

2007-06-06T21:16:00.000+03:00

Защото той...

...остава, когато всички други ме напускат.
...се обажда, когато имам нужда да говоря.
...идва, когато съм самотна.
...не задава въпроси, когато плача.
...поправя ме, когато съм сгрешила.
...никога не забравя, че всеки допуска грешки.
...ми се кара, когато има нужда, но не спира да ме подкрепя.
...носи лятото в душата си.
...обича да се усмихва.
...ме кара и аз да се усмихвам.
...прави планове за бъдещето.
...ме включва в тези планове.
...признава, че има нужда от мен.
...споделя мислите си с мен.
...се интересува от мнението ми.
...не изпитва неудобство да си мълчим заедно.
...не държи да е с мен 24/7.
...не обещава напразно.
...ми вярва и знае, че не бих го излъгала.
...обича да чува, че ми липсва.
...ме докосва, както обичам.
...обича да го гушкам.
...не се сърди, когато му гризна ушенцето.
...не успява да ми избяга, когато го гъделичкам.
...е всичко, което аз не съм.
...е човекът, когото обичам.

Вярвах, и още вярвам, че нещата се случват (съответно не се случват) с причина. Обикновено не знам каква е тя, но продължавам да вярвам, че я има и е за добро.
Едно време насилвах събитията...
Последната година и половина на това ме научи - да чакам.
Знам, би казал, че философията ми е примиренческа, че така, просто, ми е по-лесно. Може и да си прав, че ми е по-лесно. Обаче примирена - не съм! Внимателно избирам "битки", на които сега им е времето.

2007-05-27T13:49:00.000+03:00

Обичай ме диво.
Обичай ме страстно.
Тъй, както вълкът
пожелава вълчицата.
През тъмни пространства,
забрани, опасности...
Обичай ме грешно.
Обичай ме истински.

И нека съм ангел,
дете и измамница -
жестока и нежна,
добра и себична...
Обичай ме -
зло, безнадеждно, безпаметно -
напук на самия живот
ме обичай.

/Весела Димова/

2007-05-18T21:12:00.000+03:00

И оня миг ми стига само,
когато през лица и гласове
очите ти внезапно ме намират –
и ослепявам...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Жената, която обича и е обичана –

тя носи край себе си меко сияние
като ореол,
тялото й излъчва тънкото ухание
на пролетен ствол;
ръцете й пеят със всяко движение,
милват целия свят;
тя с пчели и пеперуди е обкръжена
като меден цвят...

Жената, която обича и е обичана.

Тя може само да трепне с ресниците си –
и преспите се топят,
и покълва камъкът,
и изпуска ножа десницата...
И светва светът.

/Станка Пенчева/

PS: Не мога... Не мога да побера това всичкото у себе си... Не мога да спра да се усмихвам. След толкова много месеци чакане... От толкова много време не ми се беше случвало да плача от щастие... Да изтръпвам при мисълта за докосване... Да чакам целувка...

ДИАГНОЗА:

2007-05-17T03:48:00.000+03:00

Цвете съм.
Но не съм от цветята,
дето ги мачкате между ръцете си,
за да усетите аромата им.
Не съм и от тия, изящно направените
в букети за продан и подаряване.
Не съм цвете и за градината ви,
а... кактус, обърнат навътре с бодлите.
Цъфтя един път на сто години
(не задължително пред очите ви)
и не признавам зимите.

14.10.1986 г.

/Весела Димова/

2007-05-08T22:57:00.000+03:00

Обреченост

Всяка нощ е така...
Този сън се повтаря.
Като в детска игра
твоят свят се събаря.
Черен дяволски сняг
сипе над руините -
падат късчета мрак
и душата отлита...

С вик отваряш очи,
ала мракът е в тебе
и коварно пълзи -
сякаш жив си погребан;
своя тежък печат
на лицето ти слага,
за да станеш това,
от което си бягал...

И където да идеш,
каквото да правиш,
твоят нощен кошмар
те преследва наяве
и деня ти руши
с безпощадна ирония...

Твоят кратък живот
става дълга агония.

18.10.1996 г.

/Весела Димова/

2007-04-23T22:59:00.000+03:00

Чувствал ли си скуката така,
когато по познатия си път вървиш
Изпитвал ли си странна празнота,
когато знаеш, че ще победиш.

Опитваш тактики и много, и различни.
Да даваш на противника си шанс.
докато станете безкрайно патетични
и забравиш, че стремиш се към баланс.

Искал ли си някой вместо теб да разиграва.
Да виждаш смисъл да се бориш, да вървиш.
Противникът достоен срещу тебе щом застава,
да чувстваш тръпката, че може да не победиш.

/M.S./

2007-04-15T23:16:00.000+03:00

Often we sit at the edge of dreams,
Toeing the line between reality and fantasy.
Just feeling that delirious moment
of getting lost
in insanity.

2007-04-03T19:37:00.000+03:00

В тази приказка,
дето сънуваш понякога,
аз съм само
счупеното на стомната,
циганското
в цвета на лятото,
смехът,
сълзата,
опомнянето...
Острото на тревата
сигурно.
И вместо щуреца
(за съжаление)
ще се окаже,
че съм лъка на цигулката,
с който
ще си прережеш
вените.

/Яна Кременска/

2007-04-03T19:35:00.000+03:00

Аз съм кривата траектория,
пресякла живота ти.
Дълго се вглежда в очите ми
един тъжен художник
и... не рисува.
Не, не съм хубава,
но нося някъде в себе си
дяволска сила.
Нямам коси самодивски,
но прокарам ли като гребен
през тях тънки пръсти,
всеки кичур,
душата ти впримчил,
към ада я дърпа.
Виж, художникът свърши.
На статива — сто неми въпроси...
Само аз крещя: „За какво съм ти?“

/Яна Кременска/

2007-04-03T19:30:00.000+03:00

Несладникаво любовно писмо

Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.
Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.
Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...
Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....
Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...

/Румяна Симова/

2007-03-27T00:06:00.000+03:00

Tutto a te mi guida!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не ме принуждавай
да се усмихвам жалко!
Не искам скритото,
не искам малкото.
Не ме прави крадла –
прави ме кралица!
Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица!
Аз съм песен и блясък –
къде ще ме скриеш?
Аз съм гордост и ясност,
aз съм от тия,
дето са твърди –
и много трошливи.
Прощавам на злите.
Но не –
на страхливите.

Не ми давай нищо
наполовина!
Аз слагам глава
под мойта любов –
като под гилотина.

/Станка Пенчева/

2007-03-27T00:00:00.000+03:00

Зная, че чувството не е вечно.
Но паметта е по-дълга от чувството.
Твоето бягство ще е напусто –
аз съм в теб като в камък изсечена.

Където и да идеш, с когото и да бъдеш –
ще те ударят нечакано, като мълнии,
минали мигове, с мене препълнени.
Да ме помниш ти си осъден.

Смешен жест, дума, цвете, извивка на устни –
ти не знаеш с колко нишки си вързан.
Аз не моля.
Нито пък бързам.
Нежно плета свойта мрежа изкусна...

/Станка Пенчева/

2007-03-22T21:30:00.000+02:00

"Всеки път след като постигнем целта, тя не е вече Такова Забавление и ние се протягаме към следващата, и следващата, после следващата...
Това не означава, че целите, които сме си поставили, нямат стойност. Имат, и то главно за това, че са ни накарали да прминем през процеса, а самият процес е този, който ни е направил мъдри, щастливи или каквито и да било."

/"Дао-то на Пух", Бенджамин Хоф/

2007-03-22T21:18:00.000+02:00

"...in time, one day you're gonna be mine..."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи.

/Яна Кременска/

PS: А колко ми харесва...

2007-03-22T21:15:00.000+02:00

Докато тези,
които се кълнат, че ме обичат
ме изчисляват
и ми търсят място във живота си —
аз вятърна и ничия —
по билото на хоризонта се разхождам.
Тогава знам, че ме сънуваш
и в изгревите се кълна,
че утре непременно,
дързостта си превърнала в билет,
при теб ще дойда.
Ще дойда,
неподвластна на никакви закони,
неизчислена, непредвидена във случая.
Ще дойда,
тихичко ще вляза във живота ти —
на щастие да те науча.

/Яна Кременска/

2007-03-20T21:07:00.000+02:00

2007-03-20T20:57:00.000+02:00

I am a fighter and I
I ain't goin' stop
There is no turning back
I've had enough

'Cause it makes me that much stronger
Makes me work a little bit harder
It makes me that much wiser
So thanks for making me a fighter
Made me learn a little bit faster
Made my skin a little bit thicker
Makes me that much smarter
So thanks for making me a fighter

Thought I would forget
But I remember
I remember
I'll remember, I'll remember
.............

2007-03-15T22:08:00.000+02:00

O, lest the world should task you to recite
What merit lived in me that you should love
After my death, dear love, forget me quite;
For you in me can nothing worthy prove—
Unless you would devise some virtuous lie
To do more for me than mine own desert,
And hang more praise upon deceasèd I
Than niggard truth would willingly impart.
O, lest your true love may seem false in this,
That you for love speak well of me untrue,
My name be buried where my body is,
And live no more to shame nor me nor you.
For I am shamed by that which I bring forth,
And so should you, to love things nothing worth.

W.S.

2007-03-08T22:07:00.000+02:00

Приятелство

Приятелството се измерва не в години,
не с думи, не и във дела.
Приятелите се печелят и се губят –
приятелство се мери с вечността.

Две чаши джин със лед и тоник,
с море пред изгрев рано сутринта.
Отпивам бавно, гледам си часовника,
до мен е седнала самата самота.

А времето тече по стръмни улици,
които вливат се в живот-море.
Съдбата чака като тротоарна блудница,
а слънцето едва започва да пече.

Две чаши, празни, с дъх на тоник.
Море, огрято като слънчева сълза.
Аз плащам. Ставам. Хвърлям си часовника
на спомена, а той го слага на ръка.

Приятелството се измерва не с години,
не помни думи, не вини дела.
Печелиш трудно, а пък колко лесно губиш
Приятелство, което трае с вечността.

/ Доний К. Донев/

2007-03-08T20:38:00.000+02:00

"Mного хора ще влизат и излизат от от живота ти
Но само истинските приятели ще оставят следи в сърцето ти."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Приятели – ти и аз…
Ти доведе друг приятел…
И станахме трима…
Основахме нашата група …
Нашият кръг от приятели…
И както кръга , вече нямаме начало или край …"
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Учи се от грешките на другите.
Не можеш да живееш достатъчно дълго ,за да ги направиш всичките свои."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Този , който губи пари губи много.
Този , който губи приятел , губи много повече.
Този , който губи вяра ,губи всичко."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Веднъж един човек ми каза, че не можел да си ме представи някога да плача.
Понякога се ужасявам от това колко малко знаят за мен хората от ежедневието ми. А може би така е по-добре. Само се чудя дали съм твърде силна, или твърде добра лъжкиня.
За вярата не знам, надеждата още не съм я загубила. :)

2007-03-04T23:18:00.000+02:00

До полудяване с тебе аз разминавам се...
Нямаш ли душа, нямаш ли душа?!
С теб като нощ и ден, вечно все се преследваме,
но не можем да се слеем във едно…

2007-03-04T23:16:00.000+02:00

Очите

Аз често искам с поглед да проникна
в душата ти, но ключ стои на храма -
кат през прозорче някакво да вникна
в сърцето ти, но то прозорче няма.

Едните ти очи за мен остаят,
във тях чета, в туй живо огледало
свят цял живей, мечти, лучи играят.
Душа, сърце се е събрало.

О чуден взор, кога те тебе няма,
зловещи призраци духа ми стряскат,
съзра ли те - когато пак сме двама, -
слънца, слънца в нощта ми бляскат!

/Иван Вазов/

2007-02-23T00:18:00.001+02:00

На пръсти...

На пръсти в живота ти влизам -
немея, не дишам дори,
подобно закърпена риза -
хем крива, хем тясна встрани.

Безброй стъкълца натрошени -
очите ти... как ме бодат...
Прескачат мъгливо през мене
и в чужди предели сноват.

Хармония цял те огражда,
лазурът на бриза е в теб,
по устните пееща жажда,
сънува любов и море...

На пръсти в живота ти влизам.
С молитва. При тебе съм в храм.
Когато небето заслиза,
поискай! Света ще ти дам!

/Татяна Йотова/

2007-02-23T00:12:00.000+02:00

Опитах се веднъж да те поучавам как да мразиш е жалко.
"Щом е жалко да мразиш, значи е жалко и да обичаш".
Но да не изпадаме в крайности.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не съм ги търсила всичките тия думи. Те сами идват при мене.
И пак, понякога не ми стигат...
Живея за миговете, в които и двамата просто мълчим. Без да ни натежава тишината.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Обвинявах те дълго, че не ме разбираш, че си ограничен.
А времето все по-ясно ми показва как аз се опитвам да те сложa в рамка.
Мачкам те, за да паснеш. И аз съм жертва на себе си.

2007-02-17T15:58:00.000+02:00

* * *

Била съм и различна. Имах време
от себе си да се науча,
че любовта си тръгва грозно
бременна,
че по природа си е кучка.
Че е бездомна и че всъщност
от хляб по-лесно се продава.
Че всичко някога се връща.
(Не знам дали си заслужава.)
По-евтина от две ракии
и по-излишна от прошка,
накрая е така в помия,
че няма нужда от обложка
и няма нужда от човечност,
(това с човечността е страшно).
Като в "Не се сърди човече"
единият почти не плаче...
Единият почти е мъртъв.
За другия май подозирам.
Любов ли казах? Кранта дърта...
Не мога да импровизирам.

/Яна Кременска/

2007-02-17T15:52:00.000+02:00

Толкова, моя любов

Толкова, моя любов.
Намълчахме се, натъгувахме се.
Пихме много луни,
срещу много луни вих от мъка.
После, моя любов,
неочаквано млъкнах.
Нямаше нищо за казване.
Нямам какво да разкажа.
Смешно е, тръгва си плажът.
Някак си празно и глупаво.
Толкова моя любов.
Можеш винаги да си купиш
още малко илюзии,
та дори и на дребно.
Аз си тръгвам по бедност
и по-бедна от всякога.
Нищо, моя любов.
Само малко е смахнато,
само малко е тъжно.
Ще стискаме зъби...
Толкова, моя любов.
Усмихна се точно когато
изчезна зад ъгъла.

/Яна Кременска/

2007-02-02T22:24:00.000+02:00

На късо

Чудиш се защо, когато вали
сякаш жива вода от небето струи.
Виждаш проблясъка в тези очи,
"на късо" съм дала, мислиш си ти.

Чуди се защо, когато гърми
сякаш нежен стих ми небето реди,
песни звучат в тези уши...
Нима тази лудост на някой вреди?

Жалко, че моят номер не си.
Заето ти дава тоя адрес.
Когато тази част от мен те вбеси,
питай се просто какво ми е днес.

Носи ми обувките,
малко във мен поживей,
ходи ми по стъпките,
а после се бесней...

2007-01-30T14:49:00.000+02:00

Even the best fall down sometimes,
even the wrong words seem to rhyme.
Out of the doubt that fills my mind,
I somehow find - you and I collide.

:)

Howie Day - Collide

2007-01-24T00:29:00.000+02:00

I'm so sad I made the angels cry
...I reach in vain...

Писна ми...
Не искам телефонни целувки
и милувки - на думи.
Заедно с тебе,
така,
ми е пусто.
По-пусто от преди.
Само на връхчетата на пръстите ми...
На тях още им липсваш.

2007-01-20T22:33:00.000+02:00

/by Xaxas/

2007-01-20T22:31:00.000+02:00

Подари ми небе

Искам да ми подариш небе,
в което птиците не са отчаяни отшелници,
а облакът - единствен параван,
зад който, уморени, душите разсъбличат
тежките си ризници.
Искам да ми подариш небе,
което почва там, където
свършва моят поглед.
За да повярвам,
че безкраят не е мит,
създаден за влюбени -
за да те обичам,
без да ме е страх да те загубя...
Ако няма такова небе,
тогава подари ми себе си.
И ще се слеем
двамата в такава вселена,
в каквато дори на Бог ще му се иска
да бъде у дома си...

/Евелина Ламбрева/

2007-01-13T21:53:00.001+02:00

2007-01-13T21:47:00.002+02:00

Нежен мой,
Не утихва бурята,
Конете и са ужасяващо нежни,
Разумът е пестелив на благоразумия -
Имам чувството,
Че така ще е вечно;
По тучните пасбища
На надеждата
Препуска нощта...

/Дарина Маринова/

PS: ах... не мога да намеря стихотворение, което да отговаря на чувствата ми в момента, така че залагам на така или иначе любимото - Дарина Маринова

2007-01-13T21:47:00.001+02:00

Привидността на болката
Ме утешава,
Звездите колебливо имитират
Гроздове
И утрините ми напомнят,
Че съм вечна
До следващата нощ...
Кафето ляга
В дъното на чашата -
Почти реално е...
Навярно
Това е само поривът на есента
За слънце...

/Дарина Маринова/

2007-01-13T21:44:00.000+02:00

Символичните устни,
беглите длани -
всеки мъж би могъл да прилича на теб -
по малко,
понякога,
все по-рядко.....

/Дарина Маринова/

2007-01-12T16:35:00.001+02:00

When you step to the edge of all the light you have left, and you take that first step into the darkness of the unknown, you might believe one of two things will happen. There will be something solid for you to step upon, or you will learn how to fly.

2007-01-05T17:00:00.000+02:00

/by Xaxas/

PS: Знаеш ли защо толкова ми хареса тази снимка?... Защото ми напомня за това, което всеки човек носи вътре в себе си - черното и бялото. :)

2007-01-05T16:44:00.000+02:00

Искам да ми правиш кафе

Искам да ми правиш кафе -
горчиво, черно, гъсто и без захар,
часовникът ленив да спреш
и да откъсваш сутрин вчерашната дата

Искам да ми правиш кафе.
Под душа да ми пееш с ноти-капки,
невиждаща... със босите нозе
да пия утрото от мокрите ти стъпки..

Искам да ми правиш кафе.
Със тиха дума, с ласка да събуждаш
петте ми сетива... море...
Деня ми с устните си да отключваш...

/Горица Петрова/

2006-12-24T23:59:00.000+02:00

Побеляха ми косите да те чакам. Устните ми - изронени от
свиване да не целуват никой друг. Очите ми - от мъка
потъмнели да не виждат никой друг. Ръцете ми - изсъхнали от
обич да не докосват никой друг. Изпипвам тишината с пръсти и
усещам песента си като болка. Не плача - сълзите ме давят.
Ликът ти се усмихва отдалече... Препускат мислите - от
истината подивели. Косите - знаеш вече - побелели. Душата ми
- разбита на парчета - да не обича никой друг...Ей,
художнико! Нарисуваи ми душа : душа плаха и невинна, душа
скърбяща, душа превита от болка и омраза, душа, пълна с
ярост, кървяща от рана дълбока - ранена не от нож и
куршум... Ранена от обич !

/EMPERIOR/

2006-12-14T10:23:00.000+02:00

Не вярвах в любовта...
Не и в тази, която изпитвах някога към теб.
Не и в тази, която събира хората до края на дните им - и в
безлунните нощи, и в неслънчевите дни, в болката и в радостта
в полета и в падението.
Не и в тази, която те кара да желаеш цял живот да държиш
ръцете на един човек, да заспиваш до него всяка нощ. Да го
търсиш в цялото си отредено време на земята и дори да го
намериш, той да не те обича по същия начин.
Тази любов, която те зарежда с желанието да го слушаш
безкрайни часове, да вярваш в него и да знаеш, че и двата ви
живота взети заедно няма да ви стигнат.
Да жадуваш вечно прегръдките му и нищо земно да не ви
разделя.
Онази любов, която те кара да плачеш, когато го изпращаш с
дъжда, която ви закриля докато танцувате върху лунната
светлина. Онази любов, за която не трябват думи, а само
вдъхновение...
И когато е така - светът е само за двама. Тя е света...
Любовта, за която се хвърляш в огъня, за която си готов на
всичко.
Тази любов не е за хората - тя е изцяло магия...
Не зная дали ти или аз ще я срещнем някога. Ти вярваш в
нея. Аз - не.
А обичал ли си някога така? Така, че нищо да не може да
спре полетът, към този, когото обичаш? Обичал ли си с тази
любов? Кълнял ли си се с всички думи и във всичко? Крещял ли
си от болка? Умирал ли си с мълчанието? Молил ли си се на
колене да те пощадят - теб и тази любов?
И сега съм обречена да не мога да обичам... Никога пак така...
Ала сега всичко е минало.
Не вярвам в тази любов!
А друга няма.....

/Ина Любомирова Герджикова/

PS: открих го, открих автора :)

2006-12-01T23:37:00.000+02:00

Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

/Давид Овадия/

Words Around You

It's not always rainbows and butterflies

Нелюбовно писмо

Струва ли си наистина?

Толкова е просто...

Другата

Жажда

Непознатия

На единя мъж...

...

It's official! My heart is broken...

Happiness is an attitude towards life.

Опит за бягство

БЛАГОДАРНА

***

ESTRANGED

Приятел???

Исках да летя...

Maybe I'm Amazed

Вятърна молба

Who do you think you're fooling now?

Baby, if I could change the world

Move my heart to the side, make room to forgive ya

Another Little Freak

baby, baby, baby... make a wish

The "About Me" Section

Любовен елексир

~*redemption*~

Sex and the Depeche

Исках да напиша нещо.

Merry Christmas!

Отчаяна любов

God, please, send me an angel...

И нямам стих за теб, един написан ред.

Връщането невъзможно

E Ritorno Da Te // И се връщам при теб...

Знаеш ли?

ДИАГНОЗА:

Девизът на CallOperator-а:

SENSIZ

ДИАГНОЗА:

ДИАГНОЗА:

~redemption~