Непознатия

Здравей любими мой незнайни,
не зная кой си и къде си ти,
ала забулен в облаци и тайни
ти съществуваш в моите мечти. 

Все още може би не те познавам,
дори и да си някъде около мен…
Но чакам с нетърпение мига, признавам,
когато ще те срещна някой ден. 

Не може вечно да се разминаваме
и вечно да живееме един без друг,
не може да умреме без да се познаваме,
не вярвам всичко да се спре до тук. 

Все някога съдбата ще ни събере,
все някога ще мога да те зърна,
все някой ден под синьото небе
ще мога да те срещна и прегърна.

/Вася Константинова/

PS: :)