Побеляха ми косите да те чакам. Устните ми - изронени от
свиване да не целуват никой друг. Очите ми - от мъка
потъмнели да не виждат никой друг. Ръцете ми - изсъхнали от
обич да не докосват никой друг. Изпипвам тишината с пръсти и
усещам песента си като болка. Не плача - сълзите ме давят.
Ликът ти се усмихва отдалече... Препускат мислите - от
истината подивели. Косите - знаеш вече - побелели. Душата ми
- разбита на парчета - да не обича никой друг...Ей,
художнико! Нарисуваи ми душа : душа плаха и невинна, душа
скърбяща, душа превита от болка и омраза, душа, пълна с
ярост, кървяща от рана дълбока - ранена не от нож и
куршум... Ранена от обич !

/EMPERIOR/