събота, март 04, 2006

Вярваш ли, че когато си край мене
всяка секунда се превръща в дъждовна капка
и се удря
от вътрешната страна на прозорците
на моето АЗ,
и отчаяно иска да изтече в ръцете ти?
Искам да съм слънчоглед!
Да мога да гледам право в слънцето!
Без да ме заслепява,
без да ме наранява.
Вярвай...
Мълчи...
Бягай...
Не съм слънчоглед.
Аз съм просто човек
и слънцето изгаря зениците ми.
Ако останеш ще ослепея.
Вземи очите ми...
Само за тебе...
Или дай път на звездите.
Ти си моето слънце.