Защото ти си там

Аз вярвам, ще те видя пак
там някъде.... на оня свят.
Не знам дали е Рай, или пък Ад,
там някъде... на оня свят.

Аз вярвам, ще говорим пак,
а устните ще питат за едно.
Не знам дори кога и как,
но зная - ще шептя "Защо?"

Аз вярвам, ще те видя пак
там някъде... на оня свят.
Не знам дали е Рай, или пък Ад.
Чакай ме на оня свят.

И вече...

Заключена душата ми в безвремие,
в поредица от сиви дни.
Някакво нелепо отражение
на това... когато беше ти.

Животът ми е знойна пустош,
сред буря от разлюбени сълзи.
Нещастието - моя втора същност
след моето и твоето "преди".

Губя се сред пясъци от мъки,
потъвам във морета от печал
и чувам твойте тихи стъпки
по пътя, който сам си си избрал.

И вече...

Поглеждам в очите ти с двуличие
и пак поименно наричам те.
На пук на твойто безразличие
сърцето ми нашепва пак "Обичам те".