Все по-често ми се иска да избягам
от себе си и от света около мен.
Омръзнало ми е да се напрягам,
опитвайки да оцелея ден след ден.
Но доста често, вечер в мрака
представям си живота по-различен.
И разрешавам да мечтае на душата
за ежедневие не толкова епично.
Единствено тогава позволявам
на мозъка ми, изтерзан до Бога,
в мечтите си или на сън да изживява,
това което през деня не мога.
Признавам си, че искам доста често
да ми се случи някаква магия,
да бъда онова, което мога, вместо
да се опитвам вечно да се крия.
Не искам много, искам малко,
но да е истинско и чисто…
До днес не съм го срещнала – е жалко!
И затова понякога си го измислям…
И ето – всеки ден мечтая
за това, което искам да се случи.
Надявам се във миг да го позная
и щастие накрая да получа...
