Любовта ни връхлита,
както смерчът връхлита тополите.
Разсъблича душите —
наивни, безсилни и молещи.
На живота довчера
подредения свят разпилява
и телата треперят,
щом се сливат в любовна забрава...
Но когато отмине —
като истинска пролетна буря,
в нас остават завинаги
шепа спомени — листи обрулени
и заспиват душите ни
зимния сън на къртиците...
Как да вярваш отново
на нечие друго "Обичам те"?..
/Весела Димова/
