ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля – вместо да ударя,
Да повярвам – щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

/СТАНКА ПЕНЧЕВА/

За другите със сигурност е трудно

да не плачат, когато ги боли.
А моите очи воюват явно
с неизплаканите ми сълзи.

Не ги допускат и не плача
колкото и да боли..
А как копнея да ги вкуся,
парещи по белите страни.

Вече ми е трудно да си спомня
как отпускаха ме те в самотните ми нощи.
Нима научих толкова добре
урока да подтискам всички болки?

/Keri/

Понякога се случва странно
един-единствен поглед да омае
сърцето ти и ти внезапно
във него любовта да разпознаеш.

Понякога се случва лудо
гласа прекрасен да те завладее,
в душата ти да стане чудо
и ти завинаги да онемееш.

Понякога се случва меко
от допир топлина да се разлее
по тялото ти и ти леко
със устни весело да се засмееш.

Понякога...
А то се случва
с мен
сега и тук.

/Цеца Плачкова/