За другите със сигурност е трудно

да не плачат, когато ги боли.
А моите очи воюват явно
с неизплаканите ми сълзи.

Не ги допускат и не плача
колкото и да боли..
А как копнея да ги вкуся,
парещи по белите страни.

Вече ми е трудно да си спомня
как отпускаха ме те в самотните ми нощи.
Нима научих толкова добре
урока да подтискам всички болки?

/Keri/