Побеляха ми косите да те чакам. Устните ми - изронени от
свиване да не целуват никой друг. Очите ми - от мъка
потъмнели да не виждат никой друг. Ръцете ми - изсъхнали от
обич да не докосват никой друг. Изпипвам тишината с пръсти и
усещам песента си като болка. Не плача - сълзите ме давят.
Ликът ти се усмихва отдалече... Препускат мислите - от
истината подивели. Косите - знаеш вече - побелели. Душата ми
- разбита на парчета - да не обича никой друг...Ей,
художнико! Нарисуваи ми душа : душа плаха и невинна, душа
скърбяща, душа превита от болка и омраза, душа, пълна с
ярост, кървяща от рана дълбока - ранена не от нож и
куршум... Ранена от обич !

/EMPERIOR/

Ще ме обичаш толкова дълго,
че един ден внезапно ще разбереш,
че сме остарели.
Ще ме обичаш,
защото никога не успяхме
да се намерим наистина.
Все едно, че отдавна, отдавна
не съм посвещавала стихове...
Ще ме обичаш за лудостта,
от която спасих поне теб,
но която ти липсва понякога
като глътка желана отрова.
Ще ме обичаш, защото мечтаеше дом,
а ти дадох небе.
Все едно, че в небето ме нямаше.
Ще празнуваш без мен много празници,
но от мен ще горчи
всяка късна наздравица...
Ще ме обичаш...

/Яна Кременска/

Купи ми…

Купи ми за Коледа нови сълзи,
че старите вече изплаках.
Пресъхнаха мойте зелени очи,

от щастие винаги страдах.

Купи ми за Коледа ново сърце,
да обича, да вярва, прощава.
Старото в мен се изчерпа и днес
няма нищо, което да дава.

Купи ми за Коледа нови мечти,
с които свободно да литна.
Старите аз загубих, уви,
не успях до тях да достигна.

Купи ми за Коледа място едно,
което свой дом да наричам.
Да се свия под топло, познато крило,
безпрекословно, до край да обичам.

Купи ми за Коледа нова любов,
че от старата нищо не става.
Трябва ми някой в живота суров,
да ме обича без страх и поквара.

Купи ми за Коледа още някой друг час,
в който до теб да застана.
Слушайки нежния, ангелски глас
във вечността със теб да остана.

A.K.