Ще ме обичаш толкова дълго,
че един ден внезапно ще разбереш,
че сме остарели.
Ще ме обичаш,
защото никога не успяхме
да се намерим наистина.
Все едно, че отдавна, отдавна
не съм посвещавала стихове...
Ще ме обичаш за лудостта,
от която спасих поне теб,
но която ти липсва понякога
като глътка желана отрова.
Ще ме обичаш, защото мечтаеше дом,
а ти дадох небе.
Все едно, че в небето ме нямаше.
Ще празнуваш без мен много празници,
но от мен ще горчи
всяка късна наздравица...
Ще ме обичаш...

/Яна Кременска/