"За да се намериш, първо трябва да се изгубиш."
Сантяго дел Торо

Има два начина да живееш-
или да станеш това, което животът 
те прави, като те въргаля по наклона, 
или да направиш от живота това,
което си намислил. Ако се оставиш 
да те влачи течението, получаваш 
настояще, това което получават всички.
Ако упорстваш на леснината, получаваш 
бъдеще, онова което имат малцина. 
Такова е изобщо счетоводството на
живота: да се откажеш от днешния 
ден заради утрешният, или да заложиш 
утрешният, за да имаш днешнят. 


/Б. Болгар/

Толкова е просто...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ 

Sometimes with one I love I fill myself with rage for fear I effuse
unreturn'd love,
But now I think there is no unreturn'd love, the pay is certain one
way or another,
(I loved a certain person ardently and my love was not return'd,
Yet out of that I have written these songs.)

/Walt Whitman/

***

Когато някога обичам някого,
в мен бушува страх-
дали не се прахосвам
в несподелена обич?
Сега аз знам - несподелена обич няма,
за всяко нещо има винаги отплата.
Обичах аз, несподелена беше любовта ми.
След туй написах тези стихове.

/Уолт Уитман/

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

PS:...аз от тебе искам или всичко, или нищо!

Другата

 

Когато лъжа като циганка

за да те скрия под полите си; 

когато прекалявам с виното

за да не ти изглеждам истинска;

когато плюя пред вратата си –

да ти се стори всичко глупаво,

а аз излитам из кревата си –

ах, колко, колко ми е хубаво...

Когато после из чаршафите

със лупа търся обеците си;

когато плащаш със душата си,

а плащам аз със своите принципи;

когато трия от устата ти,

доносника за мен – червилото

и се надигат в мен рогатите, ах,

колко, колко си ми миличко...

Когато си отиваш хрисимо и те

причакават там юрганите, за да

изпълниш свойта мисия – 

съпружеската си обязаност!

И се надигат в теб рогатите,

но мен сънуваш във леглото й –

сама си топля одеялото,

ах, колко, колко ми е готино!

/Светлана Йонкова/ 

PS: image ... :)

Жажда

Обичам мъжете, които до
дъно ме пият с очи.
Които с мълчание питат,
но тяхната сила личи.
Които не искат от мене
да бъда добра или зла,
а просто така ме приемат
и аз ги приемам - така.
Които без мене не могат,
защото не мога без тях.
Които са сладка тревога,
в която се хвърлям без страх.
Които цветя ми откъсват
от своите пъстри души.
Които ме чакат до късно,
макар че светът се руши.
Които са с длани горещи
и паля цигари от тях.
Които за всичко се сещат -
а знаят, че всичко е прах.
За мен, недостъпната, дето
жадуват в достъпни легла...
И все ми напомнят момчето,
което остана мечта.

/Светлана Йонкова/