Това, което приказките премълчават

Момиче,
не опитомявай Звяра.
Опитомиш ли го,
ще стане като всички...
Когато развалиш магията,
той ще забрави
как
само
само ти си го обичала
когато беше невъзможно труден.
И лош.
И тъжен.
И безкрайно сам.
Онази приказка
е пълна със заблуди.
В живота не се случват чудеса.
В живота
всичко
е напълно
прозаично.
Тук любовта е дума без значение. 
Отивай си преди да го обикнеш.
--- 
Обикнеш ли го...
не търси  спасение.

 caribiana 

***

Там, където пътищата се разделят...
Там е бяло. Толкова е бяло...
Там е тихо. Като за последно.
Като край. И (може би) начало.
Там ти се усмихвам. Ти не знаеш,
но предчувстваш сигурно, че се сбогувам.
Нещо в теб нашепва много тайно,
че от утре аз не съществувам.
Нещо в мен проплаква мълчаливо.
После те целувам...и това е.
Този път, Любов, аз си отивам.
Този път, Любов, това е краят.
Онзи край, безмълвният, след който
всичко е така непоправимо...
Няма да се правим на герои
в глупав филм в треторазрядно кино.
Ти си имаш своя свят и в него
аз съм просто губене на време.
Аз пък... нямам свят. Аз имах тебе.
И сега е само път пред мене.
Път във бялото. Във нищото. Все тая.
Моят път. По който ще се търся.
Сбогом, Обич. Бързо ме забравяй.
Пътищата се разделят. И е късно...

http://caribiana.blogspot.com/