Връщането невъзможно

Можех да излъжа... Можех и да го скрия. Не го направих, за да нараня. Просто изгорих мостовете, за да не мога да се върна. И адски ме боли в момента, и ми се иска да моля за прошка... За жалост не ми е присъщо, а и знам, че няма да я получа.
Но също така знам, че това е правилният път.
Иначе никога нямаше да приключим.

E Ritorno Da Te // И се връщам при теб...

Знаеш ли?

Знаеш ли, че те обичам?
Че съм плакала за теб.
Че съм искала да те прегърна.
Че болеше ме без теб.

Знаеш ли, че ми открадна
малкия и скучен свят.
Крих лицето си от тебе,
но сърцето не успях

То обича без да пита
искала ли съм и как
мога тебе да обичам.
Само то си знае как.

Обичам те и искам да го изкрещя.
Да чуят всички, че е жива любовта.

/Гергана Георгиева/

PS: "малкия и скучен свят"... и малкото сърце... :)

ДИАГНОЗА:

...емоционална...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ще прегърна въздуха,
който ни разделя,
за да стъпя
на твоята планета - слънце
в часа на светлината.


Ще преплувам въздуха,
който ни разделя,
за да достигна
твоя бряг далечен -
брега на моите миражи.


Ще изпия въздуха,
който ни разделя -
ненаситена от жажда.
Последната ми глътка
ще си ти!


/Валентина Атанасова/

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

От нечии усти думата емоционален звучи мръсно...

Девизът на CallOperator-а:

Никой разговор не е последен.
(...или "Колко е важно да бъдеш любезен".)

Вчера бях на обучение в работата, убиха ми целия съботен ден, но пък беше интересно. Седяхме и си говорихме, играхме игри... Хаха. Като прибавим и фкта, че постоянно пиехме кафенце, сокчета, количка и плюскахме... Беше повече почивка, отколкото обучение. :)

"Не знам кога и как да тръгна... Не знам и как да те прегърна."
Много готина песничка, на Лора и Светльо. Май и Устата.

Ох, толкова искам във Вторник всичко да мине добре... От три седмици само за това си мечтая, в момента нищо друго не искам повече... Представям си го в детайли. :) Сигурно нищо от това, което си фантазирам няма да се случи, но... Все пак успях да стигна до финала!!! :))

SENSIZ

...така се случи...


Ей, Бога ми, пак започнах да изпадам в тия състояния. Когато искам да кажа хиляда неща и не намирам думи за нито едно. Когато всяка мисъл засяда на гърлото ми и заедно с останалите образуват буца от противоречия.
...ГОРДОСТТА Е ПОРОК...
И адски се мразя, когато се кълна пред себе си и после сама се прекрачвам.
Иначе живота започва пак да си влиза в релсите. Same old, same old дет го викат хората. Работа, училище и физиологични нужди... Хахз. Цялата история обаче си има и своето очарование.
Рожденият ми ден мина. Всяка година очаквам да е ужасен ден и никога не се оказвам права. Така се случва, че е по-ужасен и от най-смелите ми кошмари. Ама аз мойто хубаво си го изкарах предварително. На почивката в Кушадасъ. Оу... Влюбена съм. Не в някого, когото съм срещнала там, не и в самия град... Влюбена съм в усещането, което ми остави цялата атмосфера и в морето. Толкова синьо, направо не можех да му се нагледам до последния миг.

И все пак... Искам да го изкрещя.
Ne olur, gel, gel, gel, gel!!!!........................