четвъртък, октомври 11, 2007

SENSIZ

...така се случи...


Ей, Бога ми, пак започнах да изпадам в тия състояния. Когато искам да кажа хиляда неща и не намирам думи за нито едно. Когато всяка мисъл засяда на гърлото ми и заедно с останалите образуват буца от противоречия.
...ГОРДОСТТА Е ПОРОК...
И адски се мразя, когато се кълна пред себе си и после сама се прекрачвам.
Иначе живота започва пак да си влиза в релсите. Same old, same old дет го викат хората. Работа, училище и физиологични нужди... Хахз. Цялата история обаче си има и своето очарование.
Рожденият ми ден мина. Всяка година очаквам да е ужасен ден и никога не се оказвам права. Така се случва, че е по-ужасен и от най-смелите ми кошмари. Ама аз мойто хубаво си го изкарах предварително. На почивката в Кушадасъ. Оу... Влюбена съм. Не в някого, когото съм срещнала там, не и в самия град... Влюбена съм в усещането, което ми остави цялата атмосфера и в морето. Толкова синьо, направо не можех да му се нагледам до последния миг.

И все пак... Искам да го изкрещя.
Ne olur, gel, gel, gel, gel!!!!........................

Няма коментари: