"За да се намериш, първо трябва да се изгубиш."
Сантяго дел Торо

Има два начина да живееш-
или да станеш това, което животът 
те прави, като те въргаля по наклона, 
или да направиш от живота това,
което си намислил. Ако се оставиш 
да те влачи течението, получаваш 
настояще, това което получават всички.
Ако упорстваш на леснината, получаваш 
бъдеще, онова което имат малцина. 
Такова е изобщо счетоводството на
живота: да се откажеш от днешния 
ден заради утрешният, или да заложиш 
утрешният, за да имаш днешнят. 


/Б. Болгар/

Толкова е просто...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ 

Sometimes with one I love I fill myself with rage for fear I effuse
unreturn'd love,
But now I think there is no unreturn'd love, the pay is certain one
way or another,
(I loved a certain person ardently and my love was not return'd,
Yet out of that I have written these songs.)

/Walt Whitman/

***

Когато някога обичам някого,
в мен бушува страх-
дали не се прахосвам
в несподелена обич?
Сега аз знам - несподелена обич няма,
за всяко нещо има винаги отплата.
Обичах аз, несподелена беше любовта ми.
След туй написах тези стихове.

/Уолт Уитман/

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

PS:...аз от тебе искам или всичко, или нищо!

Другата

 

Когато лъжа като циганка

за да те скрия под полите си; 

когато прекалявам с виното

за да не ти изглеждам истинска;

когато плюя пред вратата си –

да ти се стори всичко глупаво,

а аз излитам из кревата си –

ах, колко, колко ми е хубаво...

Когато после из чаршафите

със лупа търся обеците си;

когато плащаш със душата си,

а плащам аз със своите принципи;

когато трия от устата ти,

доносника за мен – червилото

и се надигат в мен рогатите, ах,

колко, колко си ми миличко...

Когато си отиваш хрисимо и те

причакават там юрганите, за да

изпълниш свойта мисия – 

съпружеската си обязаност!

И се надигат в теб рогатите,

но мен сънуваш във леглото й –

сама си топля одеялото,

ах, колко, колко ми е готино!

/Светлана Йонкова/ 

PS: image ... :)

Жажда

Обичам мъжете, които до
дъно ме пият с очи.
Които с мълчание питат,
но тяхната сила личи.
Които не искат от мене
да бъда добра или зла,
а просто така ме приемат
и аз ги приемам - така.
Които без мене не могат,
защото не мога без тях.
Които са сладка тревога,
в която се хвърлям без страх.
Които цветя ми откъсват
от своите пъстри души.
Които ме чакат до късно,
макар че светът се руши.
Които са с длани горещи
и паля цигари от тях.
Които за всичко се сещат -
а знаят, че всичко е прах.
За мен, недостъпната, дето
жадуват в достъпни легла...
И все ми напомнят момчето,
което остана мечта.

/Светлана Йонкова/

Невярата ти ме попари
до корена. Като дърво.
След туй от корена покара
съвсем различно същество.

По външност то на мен прилича.
Едва ли ще ни различиш.
И все пак в него не надничай.
Не искам да го огорчиш,

когато чувства плодоносни
потърсиш и в един момент
усетиш, че си се докоснал
до имитация на мен.

/Надежда Захариева/

image

Непознатия

Здравей любими мой незнайни,
не зная кой си и къде си ти,
ала забулен в облаци и тайни
ти съществуваш в моите мечти. 

Все още може би не те познавам,
дори и да си някъде около мен…
Но чакам с нетърпение мига, признавам,
когато ще те срещна някой ден. 

Не може вечно да се разминаваме
и вечно да живееме един без друг,
не може да умреме без да се познаваме,
не вярвам всичко да се спре до тук. 

Все някога съдбата ще ни събере,
все някога ще мога да те зърна,
все някой ден под синьото небе
ще мога да те срещна и прегърна.

/Вася Константинова/

PS: :)

На единя мъж...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Този мъж, този ад непредвиден
(тъкмо сложих в сърцето си ред) -
ще излезе по-умен и силен
от поредния хленчещ поет...
Не ми сваля звезди от небето.
Не раздава половината свят.
Сто ината в очите му светят -
срещу моя едничък инат.
Всички Еви във мен се бунтуват:
"Не прекрачвай във този роман!
Преди теб - той и нас е целувал.
Не от поглед - от ром е пиян!"
Аз съм чела подобни романи...
С моя кръв пишат някои от тях.
Но от цялата болка остана
един - в края на устните - смях.
Точно колкото да го разплискам -
парещ извор сред зимна река.
И преди да го стресна с "Не искам!" -
ще съм казала сто пъти "Да!"

/Камелия Кондова/

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

...

Понякогa e обич дa си тpъгнeш
от xоpaтa, които сa ти близки.
Oстaвяш нaстpaнa вeнeцa тpънeн
и зaминaвaш тиxо, бeз въздишки.

И знaeш, чe слeд тeб нe щe зaтичaт,
мaкap зa миг дa ги e зaболяло.
Излишнa e фaлшивaтa тpaгичност
в eднa отдaвнa тъpсeнa paздялa.

A имa нeщо тъжно - дa съзнaвaш,
когaто добpоволно си отивaш,
чe xоpaтa, които тук остaвaт,
бeз тeб щe бъдaт мaлко по-щaстливи...

/Гергина Дворецка/