Другата

 

Когато лъжа като циганка

за да те скрия под полите си; 

когато прекалявам с виното

за да не ти изглеждам истинска;

когато плюя пред вратата си –

да ти се стори всичко глупаво,

а аз излитам из кревата си –

ах, колко, колко ми е хубаво...

Когато после из чаршафите

със лупа търся обеците си;

когато плащаш със душата си,

а плащам аз със своите принципи;

когато трия от устата ти,

доносника за мен – червилото

и се надигат в мен рогатите, ах,

колко, колко си ми миличко...

Когато си отиваш хрисимо и те

причакават там юрганите, за да

изпълниш свойта мисия – 

съпружеската си обязаност!

И се надигат в теб рогатите,

но мен сънуваш във леглото й –

сама си топля одеялото,

ах, колко, колко ми е готино!

/Светлана Йонкова/ 

PS: image ... :)