Tutto a te mi guida!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Не ме принуждавай
да се усмихвам жалко!
Не искам скритото,
не искам малкото.
Не ме прави крадла –
прави ме кралица!
Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица!
Аз съм песен и блясък –
къде ще ме скриеш?
Аз съм гордост и ясност,
aз съм от тия,
дето са твърди –
и много трошливи.
Прощавам на злите.
Но не –
на страхливите.

Не ми давай нищо
наполовина!
Аз слагам глава
под мойта любов –
като под гилотина.

/Станка Пенчева/

Зная, че чувството не е вечно.
Но паметта е по-дълга от чувството.
Твоето бягство ще е напусто –
аз съм в теб като в камък изсечена.

Където и да идеш, с когото и да бъдеш –
ще те ударят нечакано, като мълнии,
минали мигове, с мене препълнени.
Да ме помниш ти си осъден.

Смешен жест, дума, цвете, извивка на устни –
ти не знаеш с колко нишки си вързан.
Аз не моля.
Нито пък бързам.
Нежно плета свойта мрежа изкусна...

/Станка Пенчева/

"Всеки път след като постигнем целта, тя не е вече Такова Забавление и ние се протягаме към следващата, и следващата, после следващата...
Това не означава, че целите, които сме си поставили, нямат стойност. Имат, и то главно за това, че са ни накарали да прминем през процеса, а самият процес е този, който ни е направил мъдри, щастливи или каквито и да било."


/"Дао-то на Пух", Бенджамин Хоф/

"...in time, one day you're gonna be mine..."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи.


/Яна Кременска/


PS: А колко ми харесва...

Докато тези,
които се кълнат, че ме обичат
ме изчисляват
и ми търсят място във живота си —
аз вятърна и ничия —
по билото на хоризонта се разхождам.
Тогава знам, че ме сънуваш
и в изгревите се кълна,
че утре непременно,
дързостта си превърнала в билет,
при теб ще дойда.
Ще дойда,
неподвластна на никакви закони,
неизчислена, непредвидена във случая.
Ще дойда,
тихичко ще вляза във живота ти —
на щастие да те науча.


/Яна Кременска/

I am a fighter and I
I ain't goin' stop
There is no turning back
I've had enough

'Cause it makes me that much stronger
Makes me work a little bit harder
It makes me that much wiser
So thanks for making me a fighter
Made me learn a little bit faster
Made my skin a little bit thicker
Makes me that much smarter
So thanks for making me a fighter

Thought I would forget
But I remember
I remember
I'll remember, I'll remember
.............

72

O, lest the world should task you to recite
What merit lived in me that you should love
After my death, dear love, forget me quite;
For you in me can nothing worthy prove—
Unless you would devise some virtuous lie
To do more for me than mine own desert,
And hang more praise upon deceasèd I
Than niggard truth would willingly impart.
O, lest your true love may seem false in this,
That you for love speak well of me untrue,
My name be buried where my body is,
And live no more to shame nor me nor you.
For I am shamed by that which I bring forth,
And so should you, to love things nothing worth.

W.S.

Приятелство

Приятелството се измерва не в години,
не с думи, не и във дела.
Приятелите се печелят и се губят –
приятелство се мери с вечността.

Две чаши джин със лед и тоник,
с море пред изгрев рано сутринта.
Отпивам бавно, гледам си часовника,
до мен е седнала самата самота.

А времето тече по стръмни улици,
които вливат се в живот-море.
Съдбата чака като тротоарна блудница,
а слънцето едва започва да пече.

Две чаши, празни, с дъх на тоник.
Море, огрято като слънчева сълза.
Аз плащам. Ставам. Хвърлям си часовника
на спомена, а той го слага на ръка.

Приятелството се измерва не с години,
не помни думи, не вини дела.
Печелиш трудно, а пък колко лесно губиш
Приятелство, което трае с вечността.

/ Доний К. Донев/

"Mного хора ще влизат и излизат от от живота ти
Но само истинските приятели ще оставят следи в сърцето ти."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Приятели – ти и аз…
Ти доведе друг приятел…
И станахме трима…
Основахме нашата група …
Нашият кръг от приятели…
И както кръга , вече нямаме начало или край …"
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Учи се от грешките на другите.
Не можеш да живееш достатъчно дълго ,за да ги направиш всичките свои."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Този , който губи пари губи много.
Този , който губи приятел , губи много повече.
Този , който губи вяра ,губи всичко."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Веднъж един човек ми каза, че не можел да си ме представи някога да плача.
Понякога се ужасявам от това колко малко знаят за мен хората от ежедневието ми. А може би така е по-добре. Само се чудя дали съм твърде силна, или твърде добра лъжкиня.
За вярата не знам, надеждата още не съм я загубила. :)

До полудяване с тебе аз разминавам се...
Нямаш ли душа, нямаш ли душа?!
С теб като нощ и ден, вечно все се преследваме,
но не можем да се слеем във едно…

Очите

Аз често искам с поглед да проникна
в душата ти, но ключ стои на храма -
кат през прозорче някакво да вникна
в сърцето ти, но то прозорче няма.

Едните ти очи за мен остаят,
във тях чета, в туй живо огледало
свят цял живей, мечти, лучи играят.
Душа, сърце се е събрало.

О чуден взор, кога те тебе няма,
зловещи призраци духа ми стряскат,
съзра ли те - когато пак сме двама, -
слънца, слънца в нощта ми бляскат!

/Иван Вазов/