Докато тези,
които се кълнат, че ме обичат
ме изчисляват
и ми търсят място във живота си —
аз вятърна и ничия —
по билото на хоризонта се разхождам.
Тогава знам, че ме сънуваш
и в изгревите се кълна,
че утре непременно,
дързостта си превърнала в билет,
при теб ще дойда.
Ще дойда,
неподвластна на никакви закони,
неизчислена, непредвидена във случая.
Ще дойда,
тихичко ще вляза във живота ти —
на щастие да те науча.


/Яна Кременска/