Очите

Аз често искам с поглед да проникна
в душата ти, но ключ стои на храма -
кат през прозорче някакво да вникна
в сърцето ти, но то прозорче няма.

Едните ти очи за мен остаят,
във тях чета, в туй живо огледало
свят цял живей, мечти, лучи играят.
Душа, сърце се е събрало.

О чуден взор, кога те тебе няма,
зловещи призраци духа ми стряскат,
съзра ли те - когато пак сме двама, -
слънца, слънца в нощта ми бляскат!

/Иван Вазов/