На пръсти...

На пръсти в живота ти влизам -
немея, не дишам дори,
подобно закърпена риза -
хем крива, хем тясна встрани.

Безброй стъкълца натрошени -
очите ти... как ме бодат...
Прескачат мъгливо през мене
и в чужди предели сноват.

Хармония цял те огражда,
лазурът на бриза е в теб,
по устните пееща жажда,
сънува любов и море...

На пръсти в живота ти влизам.
С молитва. При тебе съм в храм.
Когато небето заслиза,
поискай! Света ще ти дам!

/Татяна Йотова/