събота, февруари 17, 2007

* * *

Била съм и различна. Имах време
от себе си да се науча,
че любовта си тръгва грозно
бременна,
че по природа си е кучка.
Че е бездомна и че всъщност
от хляб по-лесно се продава.
Че всичко някога се връща.
(Не знам дали си заслужава.)
По-евтина от две ракии
и по-излишна от прошка,
накрая е така в помия,
че няма нужда от обложка
и няма нужда от човечност,
(това с човечността е страшно).
Като в "Не се сърди човече"
единият почти не плаче...
Единият почти е мъртъв.
За другия май подозирам.
Любов ли казах? Кранта дърта...
Не мога да импровизирам.

/Яна Кременска/

Няма коментари: