Опитах се веднъж да те поучавам как да мразиш е жалко.
"Щом е жалко да мразиш, значи е жалко и да обичаш".
Но да не изпадаме в крайности.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не съм ги търсила всичките тия думи. Те сами идват при мене.
И пак, понякога не ми стигат...
Живея за миговете, в които и двамата просто мълчим. Без да ни натежава тишината.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Обвинявах те дълго, че не ме разбираш, че си ограничен.
А времето все по-ясно ми показва как аз се опитвам да те сложa в рамка.
Мачкам те, за да паснеш. И аз съм жертва на себе си.