На пръсти...

На пръсти в живота ти влизам -
немея, не дишам дори,
подобно закърпена риза -
хем крива, хем тясна встрани.

Безброй стъкълца натрошени -
очите ти... как ме бодат...
Прескачат мъгливо през мене
и в чужди предели сноват.

Хармония цял те огражда,
лазурът на бриза е в теб,
по устните пееща жажда,
сънува любов и море...

На пръсти в живота ти влизам.
С молитва. При тебе съм в храм.
Когато небето заслиза,
поискай! Света ще ти дам!

/Татяна Йотова/

Опитах се веднъж да те поучавам как да мразиш е жалко.
"Щом е жалко да мразиш, значи е жалко и да обичаш".
Но да не изпадаме в крайности.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не съм ги търсила всичките тия думи. Те сами идват при мене.
И пак, понякога не ми стигат...
Живея за миговете, в които и двамата просто мълчим. Без да ни натежава тишината.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Обвинявах те дълго, че не ме разбираш, че си ограничен.
А времето все по-ясно ми показва как аз се опитвам да те сложa в рамка.
Мачкам те, за да паснеш. И аз съм жертва на себе си.

* * *

Била съм и различна. Имах време
от себе си да се науча,
че любовта си тръгва грозно
бременна,
че по природа си е кучка.
Че е бездомна и че всъщност
от хляб по-лесно се продава.
Че всичко някога се връща.
(Не знам дали си заслужава.)
По-евтина от две ракии
и по-излишна от прошка,
накрая е така в помия,
че няма нужда от обложка
и няма нужда от човечност,
(това с човечността е страшно).
Като в "Не се сърди човече"
единият почти не плаче...
Единият почти е мъртъв.
За другия май подозирам.
Любов ли казах? Кранта дърта...
Не мога да импровизирам.

/Яна Кременска/

Толкова, моя любов

Толкова, моя любов.
Намълчахме се, натъгувахме се.
Пихме много луни,
срещу много луни вих от мъка.
После, моя любов,
неочаквано млъкнах.
Нямаше нищо за казване.
Нямам какво да разкажа.
Смешно е, тръгва си плажът.
Някак си празно и глупаво.
Толкова моя любов.
Можеш винаги да си купиш
още малко илюзии,
та дори и на дребно.
Аз си тръгвам по бедност
и по-бедна от всякога.
Нищо, моя любов.
Само малко е смахнато,
само малко е тъжно.
Ще стискаме зъби...
Толкова, моя любов.
Усмихна се точно когато
изчезна зад ъгъла.

/Яна Кременска/

На късо

Чудиш се защо, когато вали
сякаш жива вода от небето струи.
Виждаш проблясъка в тези очи,
"на късо" съм дала, мислиш си ти.

Чуди се защо, когато гърми
сякаш нежен стих ми небето реди,
песни звучат в тези уши...
Нима тази лудост на някой вреди?

Жалко, че моят номер не си.
Заето ти дава тоя адрес.
Когато тази част от мен те вбеси,
питай се просто какво ми е днес.

Носи ми обувките,
малко във мен поживей,
ходи ми по стъпките,
а после се бесней...