Толкова, моя любов

Толкова, моя любов.
Намълчахме се, натъгувахме се.
Пихме много луни,
срещу много луни вих от мъка.
После, моя любов,
неочаквано млъкнах.
Нямаше нищо за казване.
Нямам какво да разкажа.
Смешно е, тръгва си плажът.
Някак си празно и глупаво.
Толкова моя любов.
Можеш винаги да си купиш
още малко илюзии,
та дори и на дребно.
Аз си тръгвам по бедност
и по-бедна от всякога.
Нищо, моя любов.
Само малко е смахнато,
само малко е тъжно.
Ще стискаме зъби...
Толкова, моя любов.
Усмихна се точно когато
изчезна зад ъгъла.

/Яна Кременска/