Жажда

Обичам мъжете, които до
дъно ме пият с очи.
Които с мълчание питат,
но тяхната сила личи.
Които не искат от мене
да бъда добра или зла,
а просто така ме приемат
и аз ги приемам - така.
Които без мене не могат,
защото не мога без тях.
Които са сладка тревога,
в която се хвърлям без страх.
Които цветя ми откъсват
от своите пъстри души.
Които ме чакат до късно,
макар че светът се руши.
Които са с длани горещи
и паля цигари от тях.
Които за всичко се сещат -
а знаят, че всичко е прах.
За мен, недостъпната, дето
жадуват в достъпни легла...
И все ми напомнят момчето,
което остана мечта.

/Светлана Йонкова/