И вече...
Заключена душата ми в безвремие,
в поредица от сиви дни.
Някакво нелепо отражение
на това... когато беше ти.
Животът ми е знойна пустош,
сред буря от разлюбени сълзи.
Нещастието - моя втора същност
след моето и твоето "преди".
Губя се сред пясъци от мъки,
потъвам във морета от печал
и чувам твойте тихи стъпки
по пътя, който сам си си избрал.
И вече...
Поглеждам в очите ти с двуличие
и пак поименно наричам те.
На пук на твойто безразличие
сърцето ми нашепва пак "Обичам те".
2 коментара:
Изключително много ми хареса. Ти ли си го писала или някой друг?
аз съм го писала
радвам се, че ти харесва :)
по-нататък ще ти пусна още няколко
Публикуване на коментар