Тъжна съм... Помолих вятъра
да напише, вместо мене, стих.
Шепне той в косите ти, Читателю,
това, което аз му доверих...
Огорчена съм... Затова живея
в края на Вселената... Сама...
Дали някога ще свикна с Нея?
С връхлетялата ме самота...
Влюбена съм... В детските фантазии -
сламки за потъващи души...
Толкова съм горда - чак се мразя!
И от гордост страшно МЕ БОЛИ...
/Румяна Симова/
