И пиша... И чета...
Защо?
Защото тук ще побликувам думите, които обичам... Подредени така, както ги обичам.
Мои и чужди... Очарователно прости или накъдрено красиви, но все близки до сърцето ми.
Искам още да кажа, че уважавам авторското право и след всяко нещо, което пусна тук ще пиша името или никът на автора. Надявам се да няма засегнати. Не се опитвам да присвоявам, просто споделям нещата, които ми харесват.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Хората, които се страхуват да летят
живеят с мисълта за падането.
Това, което те никога няма да разберат -
истински страшното е да знаеш, че никога няма да полетиш...
1 коментар:
Бобс, радвам се страшно много че и ти си имаш едно такова мъничко кошче за душевни отпадъци :) най накрая
Отплеснах се,
та по повод летенето:)
толкова съм изписала и измисляла и плямпотила, че станах банална...
Но за доброто начало, ти подарявам това:
приветствията се свличат от устните
като развързани обувки
мислите скачат по локвите
и търсят нещо във косите
прекрасно е
раят е когато ме докосваш
и когато ме рушиш за да се намериш
Обличаш се тихо
тогава и самотата и радостта заедно възникват
както възниквайки резервния път изчезва
но парашута се ратвори наполовина
защото другата половина
я пуснаха на щори и на шорти
жалко
отрязах си крака и доскачах до познатата ми спирка
разгледах разписанието на хартиените самолети
водещи до играта на руска рулетка
Тук, градът ми напомня на морско дъно
цялото потънало във водорарасли и корали
хората с учудените си очи ми приличат на Маи
сгънали под себе си краката
виждам ги, но не бягам
опитвам се още един ден да мина без поезия
жалко
че от този град всичките птици излетяха-
чувствам се като единствено останалата крилата
Цунк по муцунк
Публикуване на коментар