***

Не слушам думите ви,
те ме отегчават.
Безкрайното боботене
ви заличава
в съзнанието ми, което
пак и пак все търси повече
и вечно -
желае нещо друго.


2004


/Светослава Димова/

PS: Няма друго такова... Тъжна ли да съм? Ядосана ли?
Нямам нужда да бъде спасявана!
"Какво ти пука, само не мога да разбера?"
Единственото свястно нещо, което чух днес! Честно!
Иииии ДА!!! ЯДОСАНА СЪМ!