Привидността на болката
Ме утешава,
Звездите колебливо имитират
Гроздове
И утрините ми напомнят,
Че съм вечна
До следващата нощ...
Кафето ляга
В дъното на чашата -
Почти реално е...
Навярно
Това е само поривът на есента
За слънце...

/Дарина Маринова/