Подари ми небе

Искам да ми подариш небе,
в което птиците не са отчаяни отшелници,
а облакът - единствен параван,
зад който, уморени, душите разсъбличат
тежките си ризници.
Искам да ми подариш небе,
което почва там, където
свършва моят поглед.
За да повярвам,
че безкраят не е мит,
създаден за влюбени -
за да те обичам,
без да ме е страх да те загубя...
Ако няма такова небе,
тогава подари ми себе си.
И ще се слеем
двамата в такава вселена,
в каквато дори на Бог ще му се иска
да бъде у дома си...

/Евелина Ламбрева/