Аз съм кривата траектория,
пресякла живота ти.
Дълго се вглежда в очите ми
един тъжен художник
и... не рисува.
Не, не съм хубава,
но нося някъде в себе си
дяволска сила.
Нямам коси самодивски,
но прокарам ли като гребен
през тях тънки пръсти,
всеки кичур,
душата ти впримчил,
към ада я дърпа.
Виж, художникът свърши.
На статива — сто неми въпроси...
Само аз крещя: „За какво съм ти?“

/Яна Кременска/