В тази приказка,
дето сънуваш понякога,
аз съм само
счупеното на стомната,
циганското
в цвета на лятото,
смехът,
сълзата,
опомнянето...
Острото на тревата
сигурно.
И вместо щуреца
(за съжаление)
ще се окаже,
че съм лъка на цигулката,
с който
ще си прережеш
вените.

/Яна Кременска/