Обреченост

Всяка нощ е така...
Този сън се повтаря.
Като в детска игра
твоят свят се събаря.
Черен дяволски сняг
сипе над руините -
падат късчета мрак
и душата отлита...

С вик отваряш очи,
ала мракът е в тебе
и коварно пълзи -
сякаш жив си погребан;
своя тежък печат
на лицето ти слага,
за да станеш това,
от което си бягал...

И където да идеш,
каквото да правиш,
твоят нощен кошмар
те преследва наяве
и деня ти руши
с безпощадна ирония...

Твоят кратък живот
става дълга агония.



18.10.1996 г.

/Весела Димова/