И оня миг ми стига само,
когато през лица и гласове
очите ти внезапно ме намират –
и ослепявам...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Жената, която обича и е обичана –

тя носи край себе си меко сияние
като ореол,
тялото й излъчва тънкото ухание
на пролетен ствол;
ръцете й пеят със всяко движение,
милват целия свят;
тя с пчели и пеперуди е обкръжена
като меден цвят...

Жената, която обича и е обичана.

Тя може само да трепне с ресниците си –
и преспите се топят,
и покълва камъкът,
и изпуска ножа десницата...
И светва светът.

/Станка Пенчева/


PS: Не мога... Не мога да побера това всичкото у себе си... Не мога да спра да се усмихвам. След толкова много месеци чакане... От толкова много време не ми се беше случвало да плача от щастие... Да изтръпвам при мисълта за докосване... Да чакам целувка...