Вече нощ и ден сливат се за мен изцяло....
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Има нощи...

Има нощи
които бавно
ни поглъщат
като удавници -
коленете,
гърдите,
устните
и очите
потъват в тях...
През прозорците,
под вратите ни
и от ъглите на душите ни -
зъл,
безформен
и разрушителен
изпълзява
самият Страх...
Ние яростно
се сражаваме
и мъчително
се предаваме...
После някак си
оцеляваме -
унижени,
като след грях...

18.02.1993 г.

/Весела Димова/

PS: Безсънието е отвратително нещо... Когато лежиш в леглото си и от толкова време се опитваш да заспиш, че вече отчаяно се молиш на Господ за малко милост... А през главата ти прескачат всичките ти страхове; имаш чувството, че за проблемите ти няма решение и си обречен.
Направо изпитвам ужас да си легна, защото всяко желание за почивка на съзнанието се превръща в малка борба... После се предавам и някак си оцелявам...
Майната му.